empty spaces

що се отнася до писанията ми тук(пък и не само), аз явно съм човек, който никога не знае как да започне и какво да каже. преди няколко минути седнах да си препрочета старите неща(въпреки че не е много здравословно) и винаги се случва така, че когато го правя се навивам да напиша нещо ново. да, но сега седя с тъп поглед и смуча едно кисело мляко и слушам pink floyd и... нищо друго, май...
сега като се замисля разбирам, че всъщност няма и за какво толкова да пиша, защото от 2 седмици единственото, което правя е да уча.
ясно е, че за да има писане трябва вдъхновение, а за него пък са нужни емоции(в повечето случаи негативни)...
знам, че след като отново съм започнал да поддържам blog-а трябва да съм сериозен(това не значи, че имам намрение да се отчитам минимум веднъж седмично, но все пак...) а сега имам нужда да пиша, а не мога да измисля за какво точно...
надявам се, че след следващия weekend вече ще имам материал за размисъл...но дори и да е така не е сигурно, че ще искам да го споделя тук...не знам...доста е празно всичко тези дни и дори самия факт, че в момента създавам най-безсмисления post ме кара да мисля, че имам нужда от доста повече от това да си разменям само mail-и и sms-и с тези, на които държа и в същото време са далеч от София(220-250км)...малко е тъпо, нали!
имам нужда от тези хора, за де ми вкарат малко адреналин...това е май...знам ли...очевидно, не!
Лъчко, скоро имаш Ден-Ден...надвам се да се видим прилично...
Мария и Марти много ми липсват...
особено малката...
имам нужда да съм с вас, когато виждам, че имате нужда да сте с мен...
това последното изречение беше черешката върху сладоледа на егоцентризма...якоо!
получи се един доста откровен, макар и тъп post. сега май е време да се заема с поредната курсова работа...вече е 3.30pm а все пак някой трябва да чете и за колоквиума(това не е някаква болест!) по социална психология...
мерси на тези, които са си направили труда да прочетат гореизложеното!

dreams be dreamed

Това което почвам да мисля в момента ми се струва адски безсмислено и глупаво. Искам да пиша за онова момиче от шибания театър...

Защо почвам да пиша за нея, а не за себе си както обикновено правя?

Ами защото съм пиян...

Това предното обяснява много неща...

Да, aма аз мога да го обясня още по-красноречиво...защото седя сам по цял ден и понеже не ми се учи ли прави нещо креативно и решавам да почна да пия още от обед и да не спирам до момента в който лягам върху твърдото легло и не започна да сънувам...като стана въпрос за сънуване...мамка му, сънувах я!

Съвсем естествено е да не знам откъде да започна и сигурно ще трябва да напиша поне 3-4 post-а за да изясня всичко...защо не съм писал от толкова време, и по важното: защо сядам да пиша сега...първият отговор, ако трябва да съм откровен, е че слушам яка музика и пия бира и вече е късно вечерта, а мен не ми се спи и не ми се мастурбира; вторият отговор е, че имам нужда да започна отново...май...
Имам нужда от това да намирам начин да събирам акъла си на едно шибано място, а това място да е известно поне на мен...много е важно...
През всичките месеци, докато бях занимарил този си начин на самоанализ, успях да свърша доста глупости и мисля, че е редно да се извиня на няколкото човека пред, които смятам, че съм отговорен...те си знаят кои са и сега няма смисъл да ги споменавам поименно, че най-вероятно има някой, който още не е разбрал, че е от тях...
Сега забелязвам че мисълта ми е извънредно разхвърляна и не съм сигурен в успеха на окончателния резултат...легнал съм в тъмната си стая в новия дом в София и щракам по стария лаптоп на вуйчо ми...Нямам интернет, естествено...няма да мога да постна написаното, което е лошо, защото утре може да се разубедя...
Тъмната бира, конякът и ромът са най-добрите приятели на студента през зимата...мама му да еба! ...заради тях ще си проспя семестъра...дори в момента съм под великото въздействие на...вече го правя почти всеки ден и не мога да се стегна...тук е много важно да подчертая следното: алкохолът не е причината за отпускането ми...няма я шибаната мотивация, която трябва да те бута някак по гъза и да ти помага да правиш нещата...това е много лошо и очевидно трябва да се направи нещо по въпроса...оказвам се в онова положение, в които усещаш, че ти липсва...абе нещо много важно, ама не си сигурен какво точно...и няма оправяне, мама му стара...вече е втората половина на ноември и аз за 2 месеца в София не съм направил нищо(освен онова състезание, което спечелихме с Джартов, ама тва явно ми е малко и ми трябва нещо сериозно и смислено, за да ме хване директно за гърлото или там където и да е...)...идеята ми е, че на този етап се получава някаква празнина и се чувствам тъпо...лошото е, че в този момент се опитвам да си представя себе си и ясно ми се очертава образа на Кари от „Секса и града” която седи и си цъка на лаптопа за големината на сърцето, любовта и...пенисите...
След всичките глупости, които успях да измисля на горните редове мисля, че е време да пристъпя към това, което ме тормози най-много...
Първото е доста сложно и не знам как да го формулирам...ако трябва да е с еднo изречение то това е следното: имам нужда от soulmate! Сега май трябва да преведа и дефинирам английската дума...хммм...искам да кажа, че не става дума за думи като „гадже” и „приятелка”...всъщност за тях става дума ама не точно в „този” смисъл...става дума за жена, де...тва е ясно...тези дни осъзнавам че имам нужда от жена която да е Жена...тук сигурно между редовете си проличава избиването на хормони ама аз си мисля, че не това е същественото в цялата история(така или иначе не съм толкова първичен че да се поддавам на „нагона”)...искам да мога...
...мамка му!!! Пак съм пиян!...
За второто вече изобщо не мога да се сетя...

опаа!

ами значи не знам как да започна, защото отсъствието ми този път беше още по-голямо...днес датата е 13ти март, 2006 година. последният ми post е от дата 30ти август 2005 година. откакто живея в софия post-ването е нещо доста далечно за мен поради много причини...имаше един период, в който седях сам в апартамента под наем, пиех алкохол(сам), гледах телвизия(или тавана) и пишех в стария laptop на вуйчо ми, пиян и депресиран...както обикновено...хе-хе...
преди време се бяхме разбрали с Лъчо, че всяко написано нещо, независимо колко е тъпо, няма да се трие и ще бъде post-вано...затова сега ще го направя...и двата post-а са много стари и вече не са актуални, но това няма значение...
все пак не трябва да разочаровам малобройните си фенове...