empty spaces

що се отнася до писанията ми тук(пък и не само), аз явно съм човек, който никога не знае как да започне и какво да каже. преди няколко минути седнах да си препрочета старите неща(въпреки че не е много здравословно) и винаги се случва така, че когато го правя се навивам да напиша нещо ново. да, но сега седя с тъп поглед и смуча едно кисело мляко и слушам pink floyd и... нищо друго, май...
сега като се замисля разбирам, че всъщност няма и за какво толкова да пиша, защото от 2 седмици единственото, което правя е да уча.
ясно е, че за да има писане трябва вдъхновение, а за него пък са нужни емоции(в повечето случаи негативни)...
знам, че след като отново съм започнал да поддържам blog-а трябва да съм сериозен(това не значи, че имам намрение да се отчитам минимум веднъж седмично, но все пак...) а сега имам нужда да пиша, а не мога да измисля за какво точно...
надявам се, че след следващия weekend вече ще имам материал за размисъл...но дори и да е така не е сигурно, че ще искам да го споделя тук...не знам...доста е празно всичко тези дни и дори самия факт, че в момента създавам най-безсмисления post ме кара да мисля, че имам нужда от доста повече от това да си разменям само mail-и и sms-и с тези, на които държа и в същото време са далеч от София(220-250км)...малко е тъпо, нали!
имам нужда от тези хора, за де ми вкарат малко адреналин...това е май...знам ли...очевидно, не!
Лъчко, скоро имаш Ден-Ден...надвам се да се видим прилично...
Мария и Марти много ми липсват...
особено малката...
имам нужда да съм с вас, когато виждам, че имате нужда да сте с мен...
това последното изречение беше черешката върху сладоледа на егоцентризма...якоо!
получи се един доста откровен, макар и тъп post. сега май е време да се заема с поредната курсова работа...вече е 3.30pm а все пак някой трябва да чете и за колоквиума(това не е някаква болест!) по социална психология...
мерси на тези, които са си направили труда да прочетат гореизложеното!