edin den.....predi

sega pi6a edin malyk post na data 25.05. ve4er e, az sym v sf i tezi koito me poznavat znaqt 6to pravq tuk....ima mnogo golqma dapresiq i strah...i tyga....razbrah 4e vui4o mi se e razdelil s lelq mi i tazi ve4er ne znam kakvo 6te pravim s nego....a utre 6te hodq kym studentski grad a posle i kym "leti6te sofiq"....dosega gledahme levski-cska i sled malko 6te si hodim...ima mnogo nelovko myl4anie pomejdu ni, a nie sme zaedno ot sutrinta...ne znam....iskam da pi6a za tova kak sym i kakvo use6tam, no mi e mnogo trudno...az imam edin tefter, v koito pi6a ot vreme na vreme i qvno tazi no6t i utre prez denq 6te se zanimavam s nego....hubavo e 4e ve4e imam cd-player, za6toto ina4e 6tqh da se pobyrkam tezi dni...tezi dni sa mi mnogo trudni za asimilirane i osyznavane....a utre e 26.05..............
"dryj se pi4, si4ko e ok, v jivota na 4ovek ima i mnogo, mnogo po slojni problemi i situacii, normalno e da si se spekal, ama se stegni i si4ko 6e se opravi, trqbva da gleda6 napred, 4aka te i mnogo po-tejko, gore glavata........" i vsqkakvi podobni typoumiq, koito nqkvi hora mi povtarqt naposledyk...da ama az imam edin vypros: ami ako prosto na men ne mi se zanimava s vsi4ki po-slojni i tejki ne6ta, koito neminuemo 6te me spohodqt v moq jivot? ami ako ve4e sym se izmoril?....togava?
v glavata mi se vyrti edna ideq: kakvo e smelostta i silata? dali e tova da vdigne6 glava i da prodylji6 napred kato zagyrbi6 minaloto....? ili istinskata smelost se koreni v tova da vdigne6 glava i otkrito da priznae6, 4e ne moje6 pove4e i si izmoren, da ne se sramuva6 da byde6 slab, da ne te e strah ot nerazbiraneto i ukoritelnite pogledi na horata okolo teb, da zaqvi6 4e tova, koeto ti lipsva e tova, koeto te pravi 6tastliv i 4e bez nego ti si edna jalka hra4ka...da kaje6 kakvo te pravi usmihnat i da ne sklanq6 pogled, kogato drugite ti se prismivat...koe e smelost? koe e strah? kakvo e doblest i kakvo e sram? men ne me e sram ot tova, koeto znam za sebe si i koeto iskam?.....no mnogo me e strah....dali sym slab? veroqtno da! no pone sym 4esten s teb, tozi, kojto e otdelil vreme da pro4ete tuk napisanoto...4esten sym do kryv i sylzi...drugoto ne me interesuva....istinata e 4e ne me e strah da priznaq svoqta slabost.....a ot tuk natatyk.......kakvoto sablq pokaje....ne znam kakvo pove4e da kaja....naistina ne znam....

остава стоп!

днес е 24.05....Лъчко, има 2 шибани дена....нямам идея как точно да ти обясня какво се случва в главата ми след последната една седмица...днес е вторник, а точно предния вторник заминах за Търново, където започна тази адска седмица, в която аз вече не съм себе си...имаше алкохол, Мери, нова дупка, жени, Остава, алкохол, кофеин, глад, инсомния, грим, алкохол и снощи завършихме с малка и скромна гонка с полицията...вече се чувствам разглобен, изтощен, деградирал, смазан, безсмислен.....слушам Остава и Стоп - тези песен е една от Песните...Остава...нямам думи....това, което ми се случи на този концерт е единственото хубаво нещо тази година...засега...тези, които бяха около мен знаят, че тогава искрях и се смеех(и то не под силното влияние на каквото и да било) и слушах и танцувах и за тези два часа бях щастлив(за първи път тази година) и имаше носталгия, меланхолия и естествено апогей&катарзис....беше красиво... и Остава бяха красиви...не се лигавя...все пак съм доста чувствителен, а всичко, което ми се случи през последната седмица и което ще се случи през следващите няколко дена....незнам как да го обясня............просто не мога, защото е твърде сложно за да съм наясно със себе си...всичко е объркано и ме е страх, затова съм пиян през много голяма част от времето, в което съм буден, правя глупости и приказвам глупости, а реално погледнато аз не искам да съм такъв...искам да има усмивки, предизвикани от щастие и любов, а не от поредното лайно, размазано на стената...а те са толкова много и толкова начесто...питайте Иван....или питайте мен
в момента ме боли ухото, защото е малко инфектирано...главата ми издава някакви басове, което доказва колко е празна...
вече не си спомням нормалния начин на живот, където има закуска, училище, сън и целувка...по-точно вече не мога да си спомня да съм имал такова отношение към своя ден, а това е ужасно, защото денят ми не е станйал по-добър...остава ми да се надявам, че аз съм все още такъв...но ако съдя по критичните погледи на доста хора около мен...
понякога се срамувам от себе си, понякога се гордея, понякога се мразя(това е по-често), понякога съм нещастен(това е още по-често), а на концерта бях щастлив, щастлив бях и миналата година по това време....... вече не ми се говори.....
само с теб ще вървя през мъгли като сън в който вече съм аз ще изгоря невидимо във вечността защо отново съм тук тъжен звук или пулс без път се лутам в приказна гора търся теб усещам че ме галиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! само с теб ще вървя забързан пулс или сън във който вече съм аз ще изгоря невидимо като Дон Кихот в своя приказен свят тъжен звук или пулс без път се лутам пак под дивата луна търся теб усещам че ме мамиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! край!

елените(8 дена по-късно)

Днес е 16. 05 и в момента нямам internet, защото вчера имаше много голяма буря и доколкото схванах по-късно от разясненията на Лъчо, явно ми е изгоряла мрежовата карта. Та днес е 16.05., аз седя слушам музика и цъкам на Word-а, защото не мога да си отворя blog-а и да публикувам в него. От около 2 седмици не съм писал и в момента имам голямо желание, въпреки че плана ми за деня беше малко по-различен. Не съм писал от толкова време, не защото се чувствам добре(за изненада на всички), а защото нямах време и се бях побъркал с оня знаменит реферат...та точно сега, когато искам да пиша, някакси не мога...ама то т’ва е заради мрежовата карта...и бахура...от липсата на internet....и бахура...
Забелязвам как ме тресе културата, но културата не е страшно да те тресе...виж ся, ако и религията започне, тогава вече не е добре....за морала не знам......след около половин час ще излезя да разходя Алф(или по-точно обратното) и ще си взема фотоапарата с надеждата, че ще видя това, което виждах вече два пъти...каква е историята...:
Когато съм си вкъщи обикновено излизам следобед с кучето и един приятел от квартала и правим една обиколко за около час, като минаваме покрай Интеграла(за всички, които не знаят какво е това – просто няма как да ви обясня) и после се смъкваме към нашия квартал...миналата седмица обикаляхме с Алф и Дилян(оня приятел от квартала) и както си вървяхме съвсем спокойно по един път, обграден и от двете страни с гора, забелязах от едната страна, на около 30-40 метра от мен, да пасе едно младо еленче...имаше малки рога, значи трябва да е било еленче...и спрях. Казах на Алф и Дилян да мирясат. Тримата стояхме заковани и надлюдавахме този млад елен, който не показваше никакви признаци да ни е забелязал. Просто си пасеше и ние не можехме да повярваме на очите си – до този момент всеки по-голям от дест годишно дете си мислеше, че по-едро животно от катерица просто няма начин да се навърта наоколо...просто няма начин. На място, където по цял ден минават коли за Интеграла и болницата и всички самосвали и бетонобъркачки, пълни с бетон или нещо подобно. Това беше път, минаващ през гората(ако може да се нарече „гора”), но в същото време изключително натоварен и оживен.
Мина близо минута, в която наблюдавахме това животно и тогава то ни забеляза. Когато разбра, че го гледаме, веднага побягна и тогава ние съвсем се опулихме, защото изведнъж отнякъде изскочи още едно като него и се втурна да догонва другарчето си. Абе доста бързо бягаха, почти като по филмите, в които има разни диви животни и всичко на заден план се размазва, когато камерата започне да ги следи как препускат нанякъде. Има нещо много вдъхновяващо в това да гледаш как бягат. Изпълва те едно чувство на „копнеж за точно такава свобода”, чувство, което никога не ме е спохождало, когато гледам бързи коли или мотори(въпреки че те са бая по-бързи). Беше много якичко. После доста време се чудихме откъде са се взели и какво правят тук. Решихме, че само преминават от тук и отиват някъде, където няма коли и самосвали. Така си мислехме и до вчера, когато отново излязохме да разходим Алф. Пак ги видяхме. Този път бяха от другата страна на пътя,забелязаха ни първи и побягнаха, затова нямахме време да ги наблядаваме.
Днес отиваме пак да разхождаме тоя проклет помияр, който явно изпитва неописуемо удоволствие да ме дърпа от лявия до десния край на шосето и да пръхти като кон. Той си е почти колкото кон де, или по-скоро колкото пони. Мен лично вече ме болят ръцете и хванах мазоли(да не говорим за мускулите) от тия разходки. И кецовете почнаха да ми се изтъркват(ама те поне го правят по-бавно от нервите ми, защото са маркови). Та ще си взема раницата с фотоапарата(нали все още се водя фотограф) и едно голяма бутилка с вода за да мога да поя оная свиня като се измори. Може би пак ще ги видим. Би било хубаво. А ако успея да ги снимам....тръгвам....само да свърши twenty years на Placebo.
То тук всичко излезе, че едва ли не ненавиждам кучето си и отивам само за да снимам елените. Истината е че на моменти наистина не го обичам. Обичам повече котката, защото няма навика да ми яде от чинията и да облизва всички лиги от устата ми(както от външната, така и от вътрешната й страна) докато спя. Ама от друга страна кучето поне ходи до тоалетна извън рамките на леглото ми....
Вече е време да ходя....отивам да си наглася раницата......

..usmivkata, tq vodi dvama mladi kym svetove i zvezdopadi..

6to se otbasq da 6ibanoto nastroenie i na4ina na pisane, kogato si v nego....v momenta moga da napi6a cql roman.....ve4e stanah dostaty4no banalen i sky4en, ili pone za sebe si....da pi6a?....za kakvo?....za usmivkata li we, Ly4ko? ebete se v usmivkite!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! tva e - to4ka(.)

искам да ме #%?@ ! ! !

...седнал сам в мекия диван, аз гледам с празен и безразличен поглед трептящия монитор. днес се чувствам изклучително зле и за съжаление това даже ми пречи да пиша(което е странно)... чувствам се много не на място, кух, глупав и непотребен...дали е възможно да се дължи на алкохолна абстиненция??? не знам...искам да пиша, а няма как и какво...в момента нищо не може да се роди от иначе гениалния ми мозък...даже и чувството ми за хумор го няма, а това се случва доста рядко, дори и в най-лошите ми дни...обикновено винаги намирам сили поне да се подиграя със себе си...сега и това не мога да направя както трябва...чувствам се изключително 'никакъв'...мисля, че наистина точната дума е 'празен' и точка(.) може би е добре да се наспя и да спра да занимавам вас - моите почитатели - със своите празни кадри и изтъркани мисли...но май не ми е толкова лесно да натисна shut down и да стана от мекия диван...той е удобен и ми дава възможност да сложа клавиатурата на коленете си и така, леко облегнат да се отпусна и да пълня празното поле на монитора...не за първи път сядам да пиша тук, без да имам и грам идея какво искам да кажа и какво ще излезе накрая...но сега като се замисля вече 10-15 минути седя, обмислям всяка дума, търся накаква креативна идея, структура или дори елементарна мисъл, за която да се хвана...въпреки това 'резилът' е изключително безрезилен...в главата ми е една вълшебна каша и мъгла...
може би за хиляден път повтарям 'искам да ме няма'...проблемът с това повторение не е в неговата честота, а в сериозността, с която го изричам всеки път...това стряска ли някого?...мен вече не...объркани мисли и отчаяни слоганчета - нещо от сорта на 'вълка се е побъркал' или 'вече ми е леко, чувствам се добре' - все едно, че наблюдавам отстрани как сам повтарям най-тъпите думи в още по тъпи комбинации помежду им...в един момент след XXX повторение спираш да се замисляш за смисъла, но въпреки това го осъзнаваш достатъчно дълбоко...повторението е толкова често, че в дадени моменти си мислиш, че това, което правиш е да щракаш с дистанционното и на всеки канал да има еднакви рекламни блокове...сравнението с рекламите е доста на място, т.е. всички си ги научил, знаеш колко са тъпи, но въпреки това си повтаряш наум думичките на преялата баба с проблемния стомах...обаче при тези често повтарящи се в главата ти мисли има една малка разлика - не смяташ, че са тъпи или плоски - те са това, което усещаш и знаеш че са истински и не са скалъпени по някакъв изкуствен и малоумен начин(за малоумния понякога се чудя).....
докато пиша този post за пореден път осъзнавам, че го правя единствено за себе си, не ме ебе много много кой ще го чете...ако има такива, които го правят, нямам нищо напреки...ако няма, това не означава, че ще спра да пиша...все пак съм живо същество, което има нужда от общуване - вярно е че това е един от най чалнатите начини да го правя - да приказвам на себе си - ама т'ва е положението...полудявам...все пак какво може да се очаква от един млад и красив левент(ебаси кретенската дума), който си мисли, че му се иска да го няма...май говоренето със себе си е малко по-дребен проблем...вярно е че на моменти моето може би граничи с извратен нарцисизъм(нали все пак по цял ден седя и се чудя какво гениално творение да напиша тук, за да може после да се кефя на себе си), но според мен определението би трябвало да клони повече към краен нихилизъм...тези дни си мисля, че трябва да го откажа...май не е много полезен...
сега забелязвам, че за post без никаква тема и идея понаписах доста...сигурен съм, че звучи много тъпо, безсмислено и на моменти доста крайно...но днес все пак беше денят, в който всичко вървеше наопаки...всичко беше шибано и аз реших, че трябва да бъда шибан...между другота наистина бях много шибан и грозен, грозен с главно Г...бях ужасен...въпреки всичко имах и приятни моменти, в които се чувствах приятно, чувствах се добре...а мисля, че докато ги има чат-пат значи всичко е както трябва...мъчно ми е че се случват рядко...много ми е мъчно...толкова мъчно, че това ме кара да се чувствам смазан...толкова смазан, че ми се иска да ме няма...........