седя сам и се чудя какво да напиша...мисля за себе си...днес за пореден път разбрах, че не мога да общувам с някои хора - просто не се получава и в такива моменти се чувствам много тъпо, ама не мога да се променя...няма значение за кого става въпрос в конкретния случай, важно е действието от моя страна....т.е. действието, което в повечето случаи води до обида на този срещу мен...не, че ми е сърдит целия свят(само няколко колеги, ама тях не ги броя), аз така или иначе общувам с доста ограничен кръг от хора..тъпо е, че когато някой(който и да е) се опита да бъде дружелюбен и сърдечен с мен, аз решавам да извадя голямата секира и......предполагам, че е нещо от характера, ошлайфан от кофти детството, или от домашното насилие, или от многото музика и малкото книги, или от пубертета, или от многото порно, чекии и алкохол........ или е просто затова, че не ми пука за другите около мен(с изключение на 2-3 човека) и останалия свят не ме интересува...
винаги, когато пиша тук, слушам музика - сега върви moby - why does my heart feel so bad. ако си задаваш подобни въпроси често се зацикляш в един кръг, в който реално няма никой друг освен теб самия, въпреки че си мислиш за другите. истината е че те се превръщат в някакви миражи, които ти изглеждат точно както искаш да ти изглеждат...искаш нещо, ама в крайна сметка то не е това, което получаваш. ако искаш да изглежда, че е просто трябва да си го внушиш и всичко е ок...нали всичко опира до нагласа и внушение...нагласи се правилно, внуши си Нещото и ако си добър в това, може да ти хареса и лайна да ядеш. когато те прекара живота...важното е да се кефиш на max...премиерно сега си внушавам, че като пиша тук се чувствам по-добре и че някой ми се кефи на това дето го пиша(btw ако наистина има такъв да пусне един comment, та да ми се качи оная работа)...ако успееш да си внушиш че се вузбуждаш от Пинокио, няма да има по-щастлив човек от теб, ако се преместиш да живееш в гората...ако успееш да си внушиш, че да те чука малка пишка е по-яко от това да те чука голяма такава, може да стигнеш до там, че да харесваш малки момченца и в същото време да се чувстваш страхотно...и т.н....
през последните месеци съм изгубил(не знам дали тази е точната дума) адски много време да разсъждавам върху въпроса за внушението...
мисля, че има един много съществен момент, в който внушението е навсякъде, а аз не искам да е така...всъщност този съществен момент не е никакъв момент, ами си е поне малко повече....общо взето е цял живот...просто въпроса е доколко си добър в това да се нагласяш, както ти е най-лесно и удобно...в момента аз се опитвам да си внуша, че не ми се ака много, но всъщност не е така...но аз съм упорит и искам да си довърша post-а и после да отида, защото на този етап като гледам няма много логика в цялата работа и не ми харесва като го прочета(а може би си внушавам, че не е добре)...
не искам да има внушение...искам да има само истинско осъзнаване и разбиране. не искам да си внушавам каквото и да било...ебаси глупостите...защо трябва да си внушавам, за да съм добре............има обаче един малък проблем при мен......осъзнах го точно преди 15 секунди...
...........отивам да акам - така и не се научих да си внушавам кадърно....