аз ли съм или не съм........

днес е 30ти март.сестра ми има рожден ден, а снощи почина прабаба ми.едва ли сега ще описвам как е станало и какво е станало после и после...въпреки че май само това мога да направя, тъй като отново съм 'свидетел'. Отново водещо е чувството на безметежност и безтегловност. Нищо друго няма. Явно при мен има един период на осъзнаване и възприемане, период на мислене и асимилиране, в който мен изобщо ме няма. По принцип си мисля, че съм човек, който приема всичко много бързо и хладнокръвно. Но ако някой прочете предното изречение и е бил до мен(по някакъв начин) в последните 3 месеца доста ще се посмее. Понякога си мисля, че идея нямам какво става с мен и около мен. Утре ще се ходи на погребение, а после веднага ще пътувам за Търново. Не знам. Май искам да ме няма. Искам да отрека всичко и да му тегля майната. Да, ама не може, щото е детинско и е най-лесното, което може да се направи. Явно пак ще трябва да свидетелствам известно време....

в парка 2

Вече е следващата седмица и аз съм на доста стабилна алкохолна диета. Кацвам в Търново във вторник(22и март) - нали има празник - и след малко политам към центъра(като е важно да отбележа, че начините на придвижване са горе-долу буквални, тъй като вече съм под влиянието на една стабилна бира), за да се смеся с тълпите и да почувствам атмосферата на празничност и тържественост. Да ама се оказва че целия център е битак и се предлагат култови работи като 'madoke'-[мъдоке] и levi'ce[ливисе] за по 10 лева и естествено - сутиени за 1 лев. Явно решението да се напия е доста правилно......
Вече е 24ти март и аз след няколко часа смятам да се прибирам за Габрово и най-вече да спра да пия. Не съм се спирал 3ти ден и нещо почвам да се плаша на моменти. Да, но сега е обед, пече доста силно, аз ще си ходя чак в 6. Събирам се с Мартин и цялата компания и след кратко колебание между баскетбол и бира в парка, аз успявам да убедя хората, че в това слънце бирата е доста по здравословна. Купуваме си 2 големи и си намираме една перфектна пейка с шарена сянка. Отваряме бутилките и започваме... Един пич е донесъл тарамбука и вече си имаме и музичка. Слънцето пече доста прилично и след около час вече сме се размазали като лайна. Май най-големия проблем се очертава да е събирането на стотинки за още една бира и доброволец, който да измине тежките 200 м да я купи. даааааа май точно за такъв следобед си мечтаех. В момента не ми пука, че отстрани изглеждаме мега пропаднали. Вярно е, че има известна доза деградация и бездействие, ама на мен точно в момента изобщо не ми дреме. Хубаво е, че се чувствам добре - може да съм пиян(отново), но нали се чувствам добре. А кое е по-важно от това? Може би да си добър в това да караш хората, на които държиш, също да са добре. Но сега не ми пука за хората -те така или иначе са много много далеч...всъщност ми пука много, но не смея да си го призная.пука ми повече, отколкото за себе си, но сега не мога да си го призная - сега съм сам, но не е лошо, а е приятно. Слушам ритъма и пийвам и се пека и съм успял да задържа , в известен смисъл може би, една идиотска усмивка. В един момент с Мартин се преместваме на тревичката, аз съм с cd-player-а си, а пича е с бирата си. сядаме и почваме да приказваме нещо. Вече са минали повече от 3 часа и аз след известно време трябва да потеглям за Габрово. По една време се случва така, че Мартин ми залива плейъръ с бира, но на мен изобщо не ми прави сериозно впечатление, не ми пука за това, защото не искам да си развалям еденствения шибан следобед, в който съм се чувствал както искам да се чувствам(не ми пука и за това че съм го постигнал с много алкохол). Важното е, че всичко е наред и че никой не плаче днес.
това всичко да ти изглежда наред е много важно. в даден момент едва ли е толкова важно дали наистина е така...

в парка 1 (part 2)

...очертава се много приятна ситуация. Сядаме си на една пейка, отваряме си бирата, гледаме как слънцето си заминава и сме заобиколени от много други деградета, които ни крадат от бирата от време на време. Ама на кого му пука за това - важното е че сме седнали, всичко изглежда да е наред и в момента не мислим за проблеми. Има някакво доста стабилно спокойствие, което ми се струва че просто няма начин да си замине в този момент. Аз почвам да обяснявам на Мартин как съм се натряскал предната вечер и съм се изсипал в някаква дискотека и т.н. Всичко е както трябва и общо взето се споглеждаме от време на време с по една блага усмивка на мутрите.
По едно време телефона на Деница звънва и всичко пропада за около една минута. Тя се разплаква и се свива на пейката, Мартин я прегръща, а тя не може да спре да плаче. Аз оставам да се гледам с останалите отрепки и никой не знае к'во е станало. След около пет минути Деница става и си тръгва, Мартин тръгва след нея и докато минава покрай мен ме поглежда, връща ми якето(което аз съм му отстъпил преди известно време като истинско другарче) и ми казва че ще се видим на следващия ден... Досещам се, че най-вероятно някой е починал и решавам да се прибирам сам. Почвам да мисля точно за тези моменти на перфектност, в които всичко изглежда приятно и красиво. Не бях изпитвал такива от доста време и точно сега.... всичко се срива, точно както се срива нещо, в което си вярвал и на което си се уповавал. Няма го вече усещането за спокойствие. Решавам да отида на internet и да разкава всичко на някой, защото се чувствам много гадно и в този момент усещам колко съм сам.....
На другия ден, когато се виждам с Мартин, разбирам, че е починал баща й. А на следващия ден е починала и баба й....
ебаси майката......
за какъв перфектен следобед трябва да разказвам....
май няма да се получи
може ако вкарам нещо мъдро и поучително, та да шашна някой с моята прозорливост....
ама аиде да не е сега
иначе съм много прозорлив и мъдър де, ама не точно днес, когато се прибирам сам...

аве к'во стана ...

докато си пишех съвсем спокойно натиснах нещо и posta взе че ми се post-на съвсем случайно и без да го искам.та да не си помисли някой тей както свършва с това ' тя се казва Деница..'.....просто така се случи.

в парка 1

Май е някакъв ден през седмицата и аз съм на даскало.по програма трябва да имам лекции до 8 вечерта. Мартин трябва да доиде по някое време(естествено не в началото, а някъде към края на ползотворния учебен ден). Но той си има извинение - трябва да ходи на работа. По някое време човекът се изсипва в стаята и след около 10 минути вече е заспал, защото преи това е бачкал като луд. Оказва се че преподавателят има дори по-малко желание от нас да се гледаме до 8. В 6 pm вече сме на път за парка(с една колкото голяма, толкова и студена 'Болярка', к'во като съм болен от 10 дена и само храча цветовете на дъгата от сутрин до вечер - и аз искам да се отпусна за малко) и слънцето е на път да си ходи вече. За мен всичко изглежда едва ли не перфектно - идеален момент за да си почина от всичко и да спра да мисля. От много време не съм се отпускал и вече мисля, че имам много голяма нужда. За радост Мартин е на моята вълна и дотук се очертава една спокойна и лежерна вечер, в която ще мога да се видя с този човек(с който вече сме доста близки) и да разцепим един смислен разговор на тема: 'Кой се е напил повече вчера и какви простотии е бил принуден да извърши под натиска на алкохола', или нещо такова. Аз така или иначе не съм го виждал тази седмица...както вече казах картинката беше перфектна за отмаряне и почивка.
Отиваме в парка и там срещаме приятелката на Мартин, която аз виждам за първи път(а слушам за нея от 1 месец). Тя се казва Деница.

.........днес е 23и март

днес е 23и март.преди време видях blog-а на един приятел и се замислих дали да не си направя и аз.днес вече го реших.сега съм на лекции по някъкъв предмет който предполага използването на pc & internet.аз понеже се различавам от моите колеги, които в момента гледат забавни снимчици в dir.bg, аз решавам да предам малко смисъл на пропиляното време.пък нали net-ь е без пари.....
тук сега всички се хилят на някакъв 4овек, на който му тече редкия сопол от носа и май това е доста забавно.препоодавателя ни каза, че свършваме за днес и съответно май трябва да ставам.да, наистина трябва...