защо съм тук? стоп!

тъмно е. аз вървя сам. плача. хубаво е че е тъмно и че съм сам, защото никой не ме вижда. спирам до един фургон. започвам да пикая. леко се олюлявам. след като свършвам си закопчавам копчето на дядовите панталони и вдигам износения и шумен цип. сядам на асвалта. продължавам да плача. вадичката от урина постепенно ме прибижава и бавно започва да лази около обувките ми. наблюдавам я, а тя наподобява изморена змия, която се е размазала, защото в очите ми има сълзи. какво става с мен? аз загивам. точно в този момент искам да сложа край на шибания си жалък живот!!! искам да ме няма!!! искам всичко да е лесно и да не плача! искам да спра да плача! искам да съм весел! да се усмихвам! защо не мога да го направя? дали е защото съм жалък тъпак? напоследък си мисля, че съм точно такъв. мисля си, че може би съм пълен загубеняк! кретен и малоумник! какво става с мен? какво усещам? последния въпрос едва ли има някакво значение! продължавам да седя сам в тъмнината, а собствената ми урина е напоила обувките ми. какво значение има това? аз не знам! знам че не искам да съм такъв! седя на асвалта до шибания фургон, усещам миризмата на пикоч(моята собствена) и разбирам че съм един жалък нещастник! какво се случва с мен? защо? наранил ли съм някой? не мога да разбера?
най-вероятно просто нещата се случват, без значение дали си добър или лош. всичко просто се случва. защо? защо на мен и защо аз плача сега в тъмнината? защо ме е срам от себе си и защо се крия в сенките? какъв съм аз? аз съм един жалък тип! май това е отговора.
искам ли да не съществувам? да!
искате ли да знаете нещо за мен? аз съм непоправим егоист! искам да се чувствам добре(кой ли не иска), но само тогава, когато съм в състояние да правя щастлив човека, когото обичам!!! това е моята трагедия! искам Човекът да е щастлив! ако той е щастлив с мен, всичко е ок, ако не е - кофти....
но какво значение има това, при положение, че аз съм сам и се получава така, че не виждам смисъл ....дали е кофти няма голямо значение....дали съм изморен? от всичко? имам нужда от отговор! мисля, че се изморих и вече ми е доста трудно да издържам...нека всеки си мисли каквото си иска...не ме интересува! просто ми се събра прекалено много! искам да си почина от всичко, от всички и от себе си! не се понасям, не ви понасям, просто не понасям това, което е около мен!
аз съм loser и т'ва е....не мога повече....
хайде сега смейте се!
xaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa.......

тук не става въпрос за оплакване и самосъжаление....ако не сте наясно вижте предния post, когато става въпрос за силата на признанието и слабостта.....

дали има смисъл да се съмосъжалявам....естествено, че не!
а дали има смисъл да съжалявам...... ДА!