остава стоп!

днес е 24.05....Лъчко, има 2 шибани дена....нямам идея как точно да ти обясня какво се случва в главата ми след последната една седмица...днес е вторник, а точно предния вторник заминах за Търново, където започна тази адска седмица, в която аз вече не съм себе си...имаше алкохол, Мери, нова дупка, жени, Остава, алкохол, кофеин, глад, инсомния, грим, алкохол и снощи завършихме с малка и скромна гонка с полицията...вече се чувствам разглобен, изтощен, деградирал, смазан, безсмислен.....слушам Остава и Стоп - тези песен е една от Песните...Остава...нямам думи....това, което ми се случи на този концерт е единственото хубаво нещо тази година...засега...тези, които бяха около мен знаят, че тогава искрях и се смеех(и то не под силното влияние на каквото и да било) и слушах и танцувах и за тези два часа бях щастлив(за първи път тази година) и имаше носталгия, меланхолия и естествено апогей&катарзис....беше красиво... и Остава бяха красиви...не се лигавя...все пак съм доста чувствителен, а всичко, което ми се случи през последната седмица и което ще се случи през следващите няколко дена....незнам как да го обясня............просто не мога, защото е твърде сложно за да съм наясно със себе си...всичко е объркано и ме е страх, затова съм пиян през много голяма част от времето, в което съм буден, правя глупости и приказвам глупости, а реално погледнато аз не искам да съм такъв...искам да има усмивки, предизвикани от щастие и любов, а не от поредното лайно, размазано на стената...а те са толкова много и толкова начесто...питайте Иван....или питайте мен
в момента ме боли ухото, защото е малко инфектирано...главата ми издава някакви басове, което доказва колко е празна...
вече не си спомням нормалния начин на живот, където има закуска, училище, сън и целувка...по-точно вече не мога да си спомня да съм имал такова отношение към своя ден, а това е ужасно, защото денят ми не е станйал по-добър...остава ми да се надявам, че аз съм все още такъв...но ако съдя по критичните погледи на доста хора около мен...
понякога се срамувам от себе си, понякога се гордея, понякога се мразя(това е по-често), понякога съм нещастен(това е още по-често), а на концерта бях щастлив, щастлив бях и миналата година по това време....... вече не ми се говори.....
само с теб ще вървя през мъгли като сън в който вече съм аз ще изгоря невидимо във вечността защо отново съм тук тъжен звук или пулс без път се лутам в приказна гора търся теб усещам че ме галиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! само с теб ще вървя забързан пулс или сън във който вече съм аз ще изгоря невидимо като Дон Кихот в своя приказен свят тъжен звук или пулс без път се лутам пак под дивата луна търся теб усещам че ме мамиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! край!