аз ли съм или не съм........

днес е 30ти март.сестра ми има рожден ден, а снощи почина прабаба ми.едва ли сега ще описвам как е станало и какво е станало после и после...въпреки че май само това мога да направя, тъй като отново съм 'свидетел'. Отново водещо е чувството на безметежност и безтегловност. Нищо друго няма. Явно при мен има един период на осъзнаване и възприемане, период на мислене и асимилиране, в който мен изобщо ме няма. По принцип си мисля, че съм човек, който приема всичко много бързо и хладнокръвно. Но ако някой прочете предното изречение и е бил до мен(по някакъв начин) в последните 3 месеца доста ще се посмее. Понякога си мисля, че идея нямам какво става с мен и около мен. Утре ще се ходи на погребение, а после веднага ще пътувам за Търново. Не знам. Май искам да ме няма. Искам да отрека всичко и да му тегля майната. Да, ама не може, щото е детинско и е най-лесното, което може да се направи. Явно пак ще трябва да свидетелствам известно време....