...нали се сещаш...?!?

От няколко години постоянно си мисля, че Мария е най-красивото име ! ! ! Ама дали в момента пиша това само заради Името? А? Май не! Хахаха!...Шах с пешката!...или по-скоро мат с принцесата!!!...т'ва е положението...!

isn't it ironic?

само да споделя, че като се замисля се оказва следното: необичаното от мен Търново се превръща в сериозна част от живота ми...и то след като си мислех, че вече съм му теглил чертата...!
Всъщност "Търново" не е града, а е един символ на това което искам да обясня...
Мария, нали се сещаш?

empty spaces

що се отнася до писанията ми тук(пък и не само), аз явно съм човек, който никога не знае как да започне и какво да каже. преди няколко минути седнах да си препрочета старите неща(въпреки че не е много здравословно) и винаги се случва така, че когато го правя се навивам да напиша нещо ново. да, но сега седя с тъп поглед и смуча едно кисело мляко и слушам pink floyd и... нищо друго, май...
сега като се замисля разбирам, че всъщност няма и за какво толкова да пиша, защото от 2 седмици единственото, което правя е да уча.
ясно е, че за да има писане трябва вдъхновение, а за него пък са нужни емоции(в повечето случаи негативни)...
знам, че след като отново съм започнал да поддържам blog-а трябва да съм сериозен(това не значи, че имам намрение да се отчитам минимум веднъж седмично, но все пак...) а сега имам нужда да пиша, а не мога да измисля за какво точно...
надявам се, че след следващия weekend вече ще имам материал за размисъл...но дори и да е така не е сигурно, че ще искам да го споделя тук...не знам...доста е празно всичко тези дни и дори самия факт, че в момента създавам най-безсмисления post ме кара да мисля, че имам нужда от доста повече от това да си разменям само mail-и и sms-и с тези, на които държа и в същото време са далеч от София(220-250км)...малко е тъпо, нали!
имам нужда от тези хора, за де ми вкарат малко адреналин...това е май...знам ли...очевидно, не!
Лъчко, скоро имаш Ден-Ден...надвам се да се видим прилично...
Мария и Марти много ми липсват...
особено малката...
имам нужда да съм с вас, когато виждам, че имате нужда да сте с мен...
това последното изречение беше черешката върху сладоледа на егоцентризма...якоо!
получи се един доста откровен, макар и тъп post. сега май е време да се заема с поредната курсова работа...вече е 3.30pm а все пак някой трябва да чете и за колоквиума(това не е някаква болест!) по социална психология...
мерси на тези, които са си направили труда да прочетат гореизложеното!

dreams be dreamed

Това което почвам да мисля в момента ми се струва адски безсмислено и глупаво. Искам да пиша за онова момиче от шибания театър...

Защо почвам да пиша за нея, а не за себе си както обикновено правя?

Ами защото съм пиян...

Това предното обяснява много неща...

Да, aма аз мога да го обясня още по-красноречиво...защото седя сам по цял ден и понеже не ми се учи ли прави нещо креативно и решавам да почна да пия още от обед и да не спирам до момента в който лягам върху твърдото легло и не започна да сънувам...като стана въпрос за сънуване...мамка му, сънувах я!

Съвсем естествено е да не знам откъде да започна и сигурно ще трябва да напиша поне 3-4 post-а за да изясня всичко...защо не съм писал от толкова време, и по важното: защо сядам да пиша сега...първият отговор, ако трябва да съм откровен, е че слушам яка музика и пия бира и вече е късно вечерта, а мен не ми се спи и не ми се мастурбира; вторият отговор е, че имам нужда да започна отново...май...
Имам нужда от това да намирам начин да събирам акъла си на едно шибано място, а това място да е известно поне на мен...много е важно...
През всичките месеци, докато бях занимарил този си начин на самоанализ, успях да свърша доста глупости и мисля, че е редно да се извиня на няколкото човека пред, които смятам, че съм отговорен...те си знаят кои са и сега няма смисъл да ги споменавам поименно, че най-вероятно има някой, който още не е разбрал, че е от тях...
Сега забелязвам че мисълта ми е извънредно разхвърляна и не съм сигурен в успеха на окончателния резултат...легнал съм в тъмната си стая в новия дом в София и щракам по стария лаптоп на вуйчо ми...Нямам интернет, естествено...няма да мога да постна написаното, което е лошо, защото утре може да се разубедя...
Тъмната бира, конякът и ромът са най-добрите приятели на студента през зимата...мама му да еба! ...заради тях ще си проспя семестъра...дори в момента съм под великото въздействие на...вече го правя почти всеки ден и не мога да се стегна...тук е много важно да подчертая следното: алкохолът не е причината за отпускането ми...няма я шибаната мотивация, която трябва да те бута някак по гъза и да ти помага да правиш нещата...това е много лошо и очевидно трябва да се направи нещо по въпроса...оказвам се в онова положение, в които усещаш, че ти липсва...абе нещо много важно, ама не си сигурен какво точно...и няма оправяне, мама му стара...вече е втората половина на ноември и аз за 2 месеца в София не съм направил нищо(освен онова състезание, което спечелихме с Джартов, ама тва явно ми е малко и ми трябва нещо сериозно и смислено, за да ме хване директно за гърлото или там където и да е...)...идеята ми е, че на този етап се получава някаква празнина и се чувствам тъпо...лошото е, че в този момент се опитвам да си представя себе си и ясно ми се очертава образа на Кари от „Секса и града” която седи и си цъка на лаптопа за големината на сърцето, любовта и...пенисите...
След всичките глупости, които успях да измисля на горните редове мисля, че е време да пристъпя към това, което ме тормози най-много...
Първото е доста сложно и не знам как да го формулирам...ако трябва да е с еднo изречение то това е следното: имам нужда от soulmate! Сега май трябва да преведа и дефинирам английската дума...хммм...искам да кажа, че не става дума за думи като „гадже” и „приятелка”...всъщност за тях става дума ама не точно в „този” смисъл...става дума за жена, де...тва е ясно...тези дни осъзнавам че имам нужда от жена която да е Жена...тук сигурно между редовете си проличава избиването на хормони ама аз си мисля, че не това е същественото в цялата история(така или иначе не съм толкова първичен че да се поддавам на „нагона”)...искам да мога...
...мамка му!!! Пак съм пиян!...
За второто вече изобщо не мога да се сетя...

опаа!

ами значи не знам как да започна, защото отсъствието ми този път беше още по-голямо...днес датата е 13ти март, 2006 година. последният ми post е от дата 30ти август 2005 година. откакто живея в софия post-ването е нещо доста далечно за мен поради много причини...имаше един период, в който седях сам в апартамента под наем, пиех алкохол(сам), гледах телвизия(или тавана) и пишех в стария laptop на вуйчо ми, пиян и депресиран...както обикновено...хе-хе...
преди време се бяхме разбрали с Лъчо, че всяко написано нещо, независимо колко е тъпо, няма да се трие и ще бъде post-вано...затова сега ще го направя...и двата post-а са много стари и вече не са актуални, но това няма значение...
все пак не трябва да разочаровам малобройните си фенове...

dnes e pyrviqt den ot ostatyka na moq jivot...

pyrvo iskam da se izvinq za kli6iranoto zaglaviq i metodiicata!
kvo da napravq 6tom vui4o mi ne si e slojil phonetic kirilica na pc-to...
dnes e pyrviq den ot ostatyka na moq jivot...mnooo typo zvu4i, ama tva e 6toto po4nah da iztreznqvam...sedq sam v edin ofis v sofiq, pu6a edna cigara i pi6a tva deto utre nqma da si go mislq kogato se sybudq...tva e 100% sigurno...
sega si mislq za horata, koito poznavam i koito sa bili do men prez poslednite nqkolko meseca...
znae6 li za6to?
za6toto gledah poredica ot clipove na radiohead i me grabna nqkakva melanholiq i prosto iskam da vi blagodarq!!!
tva e!
iskam da kaja mersi!
vie si znaete i nqma da vi spomenavam poimenno, 4e 6e vzema da izpusna nqkogo(ili naprotiv) i posle 6te ima obideni...
v momenta alkohola me puska postepenno i use6tam kak letq nadolu kym pra6nata zemq, otpusnal tqloto si, sko4il ot pokriva na 6ibanata karavana, 4erno-bqlo...fade out...
xaxaxaxaxaxax...to4no taka...street spirit!!!
slunikite na dobermana i letq6tiqt stol...nqma maitap, pi4...
iskam da vi kaja mersi za tova 4e ne me ostavihte da se sgromolqsam v prahta, oligaven i pre4upen...
znam 4e zvu4i prekaleno pateti4no, no e taka...
ne me ebe...
taka si e po dqvolite...!
izvinqvaite, ako preigravam malko...
izvinqvaite i za tova, 4e zvu4a malko...optimisti4no...znam, 4e ne e v moi stil...
6te se koregiram...!
mersi vse pak!
za vsi4ko...!

здравей!
винаги съм мислел че това е единственият нетъпанарски поздрав в шибания български език!
здравей, за първи път след 16ти юни...дълго отсъствие, което ще бъде последвано от един малък и спретнат post. защо не съм писал толкова време? не знам. също така не знам дали това е лошо и дали има някакво значение. просто не съм писал. защо пиша сега? това вече има значение: защото мисля, че се чувствам добре? сега съм в София в един празен апартамент и гледам слънцето през прозореца, слушам малко faith no more, съчетан с още по-малко coldplay. чувствам се добре. дали? мисля че да. а доколкото си спомням това заемаше най-високото място в пирамидата ми на ценностите(,която редовно ме караха да си правя на разни семинари едно време). значи това трябва да е хубаво...предполагам, че да! в момента най-сериозният ми проблем се състои в това, че забравих редицата мъдри мисли, които трябваше да приложа в настоящия post...да, кат' те прекара живота...как да е...
...мисля, че този път може да мине и без тях просто, защото...
...I'm easy like sunday morning...

unrealities

очите ми са все още леко притворени, защото се събудих преди няколко минути. отново сънувах и то много. дотук всичко е ок, но проблемът е в това, че сега е 2.30pm, а за мен не е типично да спя по това време. още повече, че цяла нощ съм правил абсолютно същото. не съм се напивал(само две ракии и една малка бирка за цялата вечер) и не съм си лягал късно(някъде около 1am). тогава какво става? защо спя по толкова много? защо сънувам толкова много? защо сънувам едно и също? отговорите на третия и четвъртия въпрос изключително ме затрудняват! или може би не ме, но ми е трудно да мисля за реалните причини, при положение, че и на сън само те са ми в главата. може би не искам да призная пред себе си, че явно положението никак не ще да се оправя на този етап, а и на следващия...пак.

за всички непросветени: става дума за любовни мъки. не знам дали това е точното определение, защото сега като го прочета ми звучи доста тъпо. от една страна са си любовни(за това нямам съмнение) и от друга страна са си мъки, защото седя и се мъча тука(и за това не се съмнявам много - ха ха). ама като кажа "любовни мъки" звучи все едно, че съм на смъртно легло. а то не е точно така. не съм сигурен, че мога да обясня точно и затова мисля този път да не се и опитвам...то така или иначе няма никакво значение, освен за мен самия.

тук май пак трябва да се върна към онова дето (не) те убива и (не) те прави по силен. ся трябва да се гледа напред и да се продължава със стиснати зъби. нали така?то в крайна сметка това, че ме мъчат "любовни мъки" са си мои лични проблеми, защото като става дума за обичане би трябвало нещата да са двустранни/посочни, а когато не са такива значи няма как да решиш проблема с някой друг и трябва да се оправяш сам. това е малко тъпичко, защото има доста странични ефекти като: невъзможност да си събереш акъла на едно място; прекомерно голямо желание за (не)хранене; невъзможност за четене/учене; празен поглед, подчертан от натрапчиви сенчици под очките и естествено не на последно място: много сънуване. беше време да се завърна към началото и да довърша темата "сънувам". проблемът е в това, че не мога да се спра да Я сънувам и то всяка вечер, нощ, ден и т.н. бих казал, че всичко това поражда три основни чувства в мен:

1. "любовна мъка" хахаха - т.е. става ми мъчно за изгубената любов и доверие;

2. чувство на носталгия, защото си спомням времето, когато гореспоменатите "любов" и "доверие" си бяха точно там, където трябва - нявсякъде около и в нас;

3. някакво мъгляво, притъпено и слабо чувство на надежда. това третото на моменти даже ме стряска. в крайна сметка осъзнах, че съществува заради вярата ми в сбъдващите се сънища. винаги съм вярвал, че това се случва. постоянно ме спохожда усещане за 'deja vu' и в дадени моменти съм абсолютно сигурен, че ситуациите вече съм ги сънувал. сега малко ме е страх заради тази шибана надежда, защото се получава следното: аз сънувам, надявам се, мисля и следователно пак сънувам...хахахаха...голяма тъпотия!!! не че споменатата "надежда" е силно чувство, но просто присъства(може би дори на подсъзнателно ниво).

завършването на този post ми е доста трудно. не знам как да приключа всички тези глупави разсъждения. преди да започна да пиша днес, се бях сетил за един готин финал и смятам да го приложа......

it may not awlays be so; and i say that if your lips, which i have loved, should touch another's, and your dear strong fingers clutch her heart, as mine in time not far away; if on another's face your sweet hair lay in such a silence as i know, or such great writting words as, uttering overmuch, stand helplessly before the spirit at bay;

if this should, i say if this should be - you of my heart, send me a little word, that i may go unto her, and take her hands, saying Accept all happiness from me, then shall i turn my face, and hear one bird sing terribly afar in the lost lands.

myni4ko obre4en

predi okolo 4as "govorih" i ve4e e mnogo trudno...vsi4ko...ne moga da si sybera glavata na edno mqsto i mislite prosto se razpadat. edva li e trqbvalo da mislq po razli4en na4in za vsi4ko, no vse pak...
toku 6to pristigam vyv vt i navyn vali..
slu6am "sing", mnogo e trudno da sym az!
mnogo e trudno da sym!
za6to pi6a sega?
ne znam?
ne znam kakvo da napi6a i ne znam dali ima smisyl?
mnogo e obyrkano i v sy6toto vreme e mnogo prosto
vsi4ko e mnogo prosto!
prosto e za6toto ve4e "vsi4ko svyr6i", a tova sa dve dosta elementarni dumi koito sa lesni za razbirane!
za men oba4e sa ne6to po-razli4no.
no nali jivota prodyljaval
nali tova koeto ne te ubiva te pravi...kak be6e po natatyk? ne si spomnqm!
ne sym siguren dali e taka
taka li e?
ne znam
nqkoj znae li?
veroqtno e taka...

dokato pytuvah mi izgorq lqvata slu6alka na cd-player-a
6te se naloji da go prejiveq i tova veroqtno 6te me napravi po-silen...xaxaxaxa!!!!!!!!
Ly4ko, filma be6e mnogo gotin, vypreki 4e tova ne znam za6to go kazvam.
no be6e mnogo hubav...
"prazen kadyr"...ima takava pesen...daje e "disko".....xaxaxaxa
a ludostta e normalno systoqnie za vseki edin...
da se ligavi6 e normalno, a da si normalen e seriozno zanimanie.
az mai ne znam kakvo pravq v momenta, no sled malko 6te otida na u4ili6te i vsi4ko 6te se naredi....
vsi4ko e nared!
nali?
kyde se namiram?
zaspivam ili ludostta otkrivam
kyde li otivam?
v praznite dni sebe si namiram

a tezi dni sa prazni...
i navyn vali...
kak se pylnqt dnite?

trqbva da ima ne6to za teb za da napylni6 denq
dori i da si malko mra4en
da zaspi6 i zastigne6 mislite mi
dori i s malko vlak4e
moqt den e qsen, a umyt mi e 4ist...
makar 4e sym v plen...6tastlivi hora gledat me...
pak padam...

no vsi4ko 6te e nared
nali?
za6to ne spre6 da myl4i6?
za6to ne spre6 da boli6?

na kino otivam sega...s teb...

dreamcatcher

станах преди 15 минути, завъртях един телефон(в преносен смисъл) и сега съм седнал да помисля...
не знам какво точно ще правя със себе си и по-точно с тези мои сънища...от няколко дена нещо не мога да се спра, а тематиката е все една и съща. събуждам се потен и объркан. преди 20 минути беше същото, вчера, завчера...сигурно полудявам...xexe...за кой ли път?
винаги ми е доставяло много голямо удоволствие да сънувам(независимо какво). винаги съм се кефел бая мноо. ама сега нещо само се натоварвам психически и то доста сериозно...
сега ще отида да се изкъпя, за да измия нещастието от себе си... :)

защо съм тук? стоп!

тъмно е. аз вървя сам. плача. хубаво е че е тъмно и че съм сам, защото никой не ме вижда. спирам до един фургон. започвам да пикая. леко се олюлявам. след като свършвам си закопчавам копчето на дядовите панталони и вдигам износения и шумен цип. сядам на асвалта. продължавам да плача. вадичката от урина постепенно ме прибижава и бавно започва да лази около обувките ми. наблюдавам я, а тя наподобява изморена змия, която се е размазала, защото в очите ми има сълзи. какво става с мен? аз загивам. точно в този момент искам да сложа край на шибания си жалък живот!!! искам да ме няма!!! искам всичко да е лесно и да не плача! искам да спра да плача! искам да съм весел! да се усмихвам! защо не мога да го направя? дали е защото съм жалък тъпак? напоследък си мисля, че съм точно такъв. мисля си, че може би съм пълен загубеняк! кретен и малоумник! какво става с мен? какво усещам? последния въпрос едва ли има някакво значение! продължавам да седя сам в тъмнината, а собствената ми урина е напоила обувките ми. какво значение има това? аз не знам! знам че не искам да съм такъв! седя на асвалта до шибания фургон, усещам миризмата на пикоч(моята собствена) и разбирам че съм един жалък нещастник! какво се случва с мен? защо? наранил ли съм някой? не мога да разбера?
най-вероятно просто нещата се случват, без значение дали си добър или лош. всичко просто се случва. защо? защо на мен и защо аз плача сега в тъмнината? защо ме е срам от себе си и защо се крия в сенките? какъв съм аз? аз съм един жалък тип! май това е отговора.
искам ли да не съществувам? да!
искате ли да знаете нещо за мен? аз съм непоправим егоист! искам да се чувствам добре(кой ли не иска), но само тогава, когато съм в състояние да правя щастлив човека, когото обичам!!! това е моята трагедия! искам Човекът да е щастлив! ако той е щастлив с мен, всичко е ок, ако не е - кофти....
но какво значение има това, при положение, че аз съм сам и се получава така, че не виждам смисъл ....дали е кофти няма голямо значение....дали съм изморен? от всичко? имам нужда от отговор! мисля, че се изморих и вече ми е доста трудно да издържам...нека всеки си мисли каквото си иска...не ме интересува! просто ми се събра прекалено много! искам да си почина от всичко, от всички и от себе си! не се понасям, не ви понасям, просто не понасям това, което е около мен!
аз съм loser и т'ва е....не мога повече....
хайде сега смейте се!
xaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxaxa.......

тук не става въпрос за оплакване и самосъжаление....ако не сте наясно вижте предния post, когато става въпрос за силата на признанието и слабостта.....

дали има смисъл да се съмосъжалявам....естествено, че не!
а дали има смисъл да съжалявам...... ДА!

edin den.....predi

sega pi6a edin malyk post na data 25.05. ve4er e, az sym v sf i tezi koito me poznavat znaqt 6to pravq tuk....ima mnogo golqma dapresiq i strah...i tyga....razbrah 4e vui4o mi se e razdelil s lelq mi i tazi ve4er ne znam kakvo 6te pravim s nego....a utre 6te hodq kym studentski grad a posle i kym "leti6te sofiq"....dosega gledahme levski-cska i sled malko 6te si hodim...ima mnogo nelovko myl4anie pomejdu ni, a nie sme zaedno ot sutrinta...ne znam....iskam da pi6a za tova kak sym i kakvo use6tam, no mi e mnogo trudno...az imam edin tefter, v koito pi6a ot vreme na vreme i qvno tazi no6t i utre prez denq 6te se zanimavam s nego....hubavo e 4e ve4e imam cd-player, za6toto ina4e 6tqh da se pobyrkam tezi dni...tezi dni sa mi mnogo trudni za asimilirane i osyznavane....a utre e 26.05..............
"dryj se pi4, si4ko e ok, v jivota na 4ovek ima i mnogo, mnogo po slojni problemi i situacii, normalno e da si se spekal, ama se stegni i si4ko 6e se opravi, trqbva da gleda6 napred, 4aka te i mnogo po-tejko, gore glavata........" i vsqkakvi podobni typoumiq, koito nqkvi hora mi povtarqt naposledyk...da ama az imam edin vypros: ami ako prosto na men ne mi se zanimava s vsi4ki po-slojni i tejki ne6ta, koito neminuemo 6te me spohodqt v moq jivot? ami ako ve4e sym se izmoril?....togava?
v glavata mi se vyrti edna ideq: kakvo e smelostta i silata? dali e tova da vdigne6 glava i da prodylji6 napred kato zagyrbi6 minaloto....? ili istinskata smelost se koreni v tova da vdigne6 glava i otkrito da priznae6, 4e ne moje6 pove4e i si izmoren, da ne se sramuva6 da byde6 slab, da ne te e strah ot nerazbiraneto i ukoritelnite pogledi na horata okolo teb, da zaqvi6 4e tova, koeto ti lipsva e tova, koeto te pravi 6tastliv i 4e bez nego ti si edna jalka hra4ka...da kaje6 kakvo te pravi usmihnat i da ne sklanq6 pogled, kogato drugite ti se prismivat...koe e smelost? koe e strah? kakvo e doblest i kakvo e sram? men ne me e sram ot tova, koeto znam za sebe si i koeto iskam?.....no mnogo me e strah....dali sym slab? veroqtno da! no pone sym 4esten s teb, tozi, kojto e otdelil vreme da pro4ete tuk napisanoto...4esten sym do kryv i sylzi...drugoto ne me interesuva....istinata e 4e ne me e strah da priznaq svoqta slabost.....a ot tuk natatyk.......kakvoto sablq pokaje....ne znam kakvo pove4e da kaja....naistina ne znam....

остава стоп!

днес е 24.05....Лъчко, има 2 шибани дена....нямам идея как точно да ти обясня какво се случва в главата ми след последната една седмица...днес е вторник, а точно предния вторник заминах за Търново, където започна тази адска седмица, в която аз вече не съм себе си...имаше алкохол, Мери, нова дупка, жени, Остава, алкохол, кофеин, глад, инсомния, грим, алкохол и снощи завършихме с малка и скромна гонка с полицията...вече се чувствам разглобен, изтощен, деградирал, смазан, безсмислен.....слушам Остава и Стоп - тези песен е една от Песните...Остава...нямам думи....това, което ми се случи на този концерт е единственото хубаво нещо тази година...засега...тези, които бяха около мен знаят, че тогава искрях и се смеех(и то не под силното влияние на каквото и да било) и слушах и танцувах и за тези два часа бях щастлив(за първи път тази година) и имаше носталгия, меланхолия и естествено апогей&катарзис....беше красиво... и Остава бяха красиви...не се лигавя...все пак съм доста чувствителен, а всичко, което ми се случи през последната седмица и което ще се случи през следващите няколко дена....незнам как да го обясня............просто не мога, защото е твърде сложно за да съм наясно със себе си...всичко е объркано и ме е страх, затова съм пиян през много голяма част от времето, в което съм буден, правя глупости и приказвам глупости, а реално погледнато аз не искам да съм такъв...искам да има усмивки, предизвикани от щастие и любов, а не от поредното лайно, размазано на стената...а те са толкова много и толкова начесто...питайте Иван....или питайте мен
в момента ме боли ухото, защото е малко инфектирано...главата ми издава някакви басове, което доказва колко е празна...
вече не си спомням нормалния начин на живот, където има закуска, училище, сън и целувка...по-точно вече не мога да си спомня да съм имал такова отношение към своя ден, а това е ужасно, защото денят ми не е станйал по-добър...остава ми да се надявам, че аз съм все още такъв...но ако съдя по критичните погледи на доста хора около мен...
понякога се срамувам от себе си, понякога се гордея, понякога се мразя(това е по-често), понякога съм нещастен(това е още по-често), а на концерта бях щастлив, щастлив бях и миналата година по това време....... вече не ми се говори.....
само с теб ще вървя през мъгли като сън в който вече съм аз ще изгоря невидимо във вечността защо отново съм тук тъжен звук или пулс без път се лутам в приказна гора търся теб усещам че ме галиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! само с теб ще вървя забързан пулс или сън във който вече съм аз ще изгоря невидимо като Дон Кихот в своя приказен свят тъжен звук или пулс без път се лутам пак под дивата луна търся теб усещам че ме мамиш какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те невидимо е какво си ти целуваш ме защо съм с теб дори не знам защо отново съм тук забързан пулс целувам те стоп! край!

елените(8 дена по-късно)

Днес е 16. 05 и в момента нямам internet, защото вчера имаше много голяма буря и доколкото схванах по-късно от разясненията на Лъчо, явно ми е изгоряла мрежовата карта. Та днес е 16.05., аз седя слушам музика и цъкам на Word-а, защото не мога да си отворя blog-а и да публикувам в него. От около 2 седмици не съм писал и в момента имам голямо желание, въпреки че плана ми за деня беше малко по-различен. Не съм писал от толкова време, не защото се чувствам добре(за изненада на всички), а защото нямах време и се бях побъркал с оня знаменит реферат...та точно сега, когато искам да пиша, някакси не мога...ама то т’ва е заради мрежовата карта...и бахура...от липсата на internet....и бахура...
Забелязвам как ме тресе културата, но културата не е страшно да те тресе...виж ся, ако и религията започне, тогава вече не е добре....за морала не знам......след около половин час ще излезя да разходя Алф(или по-точно обратното) и ще си взема фотоапарата с надеждата, че ще видя това, което виждах вече два пъти...каква е историята...:
Когато съм си вкъщи обикновено излизам следобед с кучето и един приятел от квартала и правим една обиколко за около час, като минаваме покрай Интеграла(за всички, които не знаят какво е това – просто няма как да ви обясня) и после се смъкваме към нашия квартал...миналата седмица обикаляхме с Алф и Дилян(оня приятел от квартала) и както си вървяхме съвсем спокойно по един път, обграден и от двете страни с гора, забелязах от едната страна, на около 30-40 метра от мен, да пасе едно младо еленче...имаше малки рога, значи трябва да е било еленче...и спрях. Казах на Алф и Дилян да мирясат. Тримата стояхме заковани и надлюдавахме този млад елен, който не показваше никакви признаци да ни е забелязал. Просто си пасеше и ние не можехме да повярваме на очите си – до този момент всеки по-голям от дест годишно дете си мислеше, че по-едро животно от катерица просто няма начин да се навърта наоколо...просто няма начин. На място, където по цял ден минават коли за Интеграла и болницата и всички самосвали и бетонобъркачки, пълни с бетон или нещо подобно. Това беше път, минаващ през гората(ако може да се нарече „гора”), но в същото време изключително натоварен и оживен.
Мина близо минута, в която наблюдавахме това животно и тогава то ни забеляза. Когато разбра, че го гледаме, веднага побягна и тогава ние съвсем се опулихме, защото изведнъж отнякъде изскочи още едно като него и се втурна да догонва другарчето си. Абе доста бързо бягаха, почти като по филмите, в които има разни диви животни и всичко на заден план се размазва, когато камерата започне да ги следи как препускат нанякъде. Има нещо много вдъхновяващо в това да гледаш как бягат. Изпълва те едно чувство на „копнеж за точно такава свобода”, чувство, което никога не ме е спохождало, когато гледам бързи коли или мотори(въпреки че те са бая по-бързи). Беше много якичко. После доста време се чудихме откъде са се взели и какво правят тук. Решихме, че само преминават от тук и отиват някъде, където няма коли и самосвали. Така си мислехме и до вчера, когато отново излязохме да разходим Алф. Пак ги видяхме. Този път бяха от другата страна на пътя,забелязаха ни първи и побягнаха, затова нямахме време да ги наблядаваме.
Днес отиваме пак да разхождаме тоя проклет помияр, който явно изпитва неописуемо удоволствие да ме дърпа от лявия до десния край на шосето и да пръхти като кон. Той си е почти колкото кон де, или по-скоро колкото пони. Мен лично вече ме болят ръцете и хванах мазоли(да не говорим за мускулите) от тия разходки. И кецовете почнаха да ми се изтъркват(ама те поне го правят по-бавно от нервите ми, защото са маркови). Та ще си взема раницата с фотоапарата(нали все още се водя фотограф) и едно голяма бутилка с вода за да мога да поя оная свиня като се измори. Може би пак ще ги видим. Би било хубаво. А ако успея да ги снимам....тръгвам....само да свърши twenty years на Placebo.
То тук всичко излезе, че едва ли не ненавиждам кучето си и отивам само за да снимам елените. Истината е че на моменти наистина не го обичам. Обичам повече котката, защото няма навика да ми яде от чинията и да облизва всички лиги от устата ми(както от външната, така и от вътрешната й страна) докато спя. Ама от друга страна кучето поне ходи до тоалетна извън рамките на леглото ми....
Вече е време да ходя....отивам да си наглася раницата......

..usmivkata, tq vodi dvama mladi kym svetove i zvezdopadi..

6to se otbasq da 6ibanoto nastroenie i na4ina na pisane, kogato si v nego....v momenta moga da napi6a cql roman.....ve4e stanah dostaty4no banalen i sky4en, ili pone za sebe si....da pi6a?....za kakvo?....za usmivkata li we, Ly4ko? ebete se v usmivkite!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! tva e - to4ka(.)

искам да ме #%?@ ! ! !

...седнал сам в мекия диван, аз гледам с празен и безразличен поглед трептящия монитор. днес се чувствам изклучително зле и за съжаление това даже ми пречи да пиша(което е странно)... чувствам се много не на място, кух, глупав и непотребен...дали е възможно да се дължи на алкохолна абстиненция??? не знам...искам да пиша, а няма как и какво...в момента нищо не може да се роди от иначе гениалния ми мозък...даже и чувството ми за хумор го няма, а това се случва доста рядко, дори и в най-лошите ми дни...обикновено винаги намирам сили поне да се подиграя със себе си...сега и това не мога да направя както трябва...чувствам се изключително 'никакъв'...мисля, че наистина точната дума е 'празен' и точка(.) може би е добре да се наспя и да спра да занимавам вас - моите почитатели - със своите празни кадри и изтъркани мисли...но май не ми е толкова лесно да натисна shut down и да стана от мекия диван...той е удобен и ми дава възможност да сложа клавиатурата на коленете си и така, леко облегнат да се отпусна и да пълня празното поле на монитора...не за първи път сядам да пиша тук, без да имам и грам идея какво искам да кажа и какво ще излезе накрая...но сега като се замисля вече 10-15 минути седя, обмислям всяка дума, търся накаква креативна идея, структура или дори елементарна мисъл, за която да се хвана...въпреки това 'резилът' е изключително безрезилен...в главата ми е една вълшебна каша и мъгла...
може би за хиляден път повтарям 'искам да ме няма'...проблемът с това повторение не е в неговата честота, а в сериозността, с която го изричам всеки път...това стряска ли някого?...мен вече не...объркани мисли и отчаяни слоганчета - нещо от сорта на 'вълка се е побъркал' или 'вече ми е леко, чувствам се добре' - все едно, че наблюдавам отстрани как сам повтарям най-тъпите думи в още по тъпи комбинации помежду им...в един момент след XXX повторение спираш да се замисляш за смисъла, но въпреки това го осъзнаваш достатъчно дълбоко...повторението е толкова често, че в дадени моменти си мислиш, че това, което правиш е да щракаш с дистанционното и на всеки канал да има еднакви рекламни блокове...сравнението с рекламите е доста на място, т.е. всички си ги научил, знаеш колко са тъпи, но въпреки това си повтаряш наум думичките на преялата баба с проблемния стомах...обаче при тези често повтарящи се в главата ти мисли има една малка разлика - не смяташ, че са тъпи или плоски - те са това, което усещаш и знаеш че са истински и не са скалъпени по някакъв изкуствен и малоумен начин(за малоумния понякога се чудя).....
докато пиша този post за пореден път осъзнавам, че го правя единствено за себе си, не ме ебе много много кой ще го чете...ако има такива, които го правят, нямам нищо напреки...ако няма, това не означава, че ще спра да пиша...все пак съм живо същество, което има нужда от общуване - вярно е че това е един от най чалнатите начини да го правя - да приказвам на себе си - ама т'ва е положението...полудявам...все пак какво може да се очаква от един млад и красив левент(ебаси кретенската дума), който си мисли, че му се иска да го няма...май говоренето със себе си е малко по-дребен проблем...вярно е че на моменти моето може би граничи с извратен нарцисизъм(нали все пак по цял ден седя и се чудя какво гениално творение да напиша тук, за да може после да се кефя на себе си), но според мен определението би трябвало да клони повече към краен нихилизъм...тези дни си мисля, че трябва да го откажа...май не е много полезен...
сега забелязвам, че за post без никаква тема и идея понаписах доста...сигурен съм, че звучи много тъпо, безсмислено и на моменти доста крайно...но днес все пак беше денят, в който всичко вървеше наопаки...всичко беше шибано и аз реших, че трябва да бъда шибан...между другота наистина бях много шибан и грозен, грозен с главно Г...бях ужасен...въпреки всичко имах и приятни моменти, в които се чувствах приятно, чувствах се добре...а мисля, че докато ги има чат-пат значи всичко е както трябва...мъчно ми е че се случват рядко...много ми е мъчно...толкова мъчно, че това ме кара да се чувствам смазан...толкова смазан, че ми се иска да ме няма...........

sing (for the love you bring won't mean a thing)

....slu6am sing na travis...tova e edin mnogo tyjen post predizvikan ot pesenta...zaslu6ai se v onazi kitara koqto zaekva i izpykva to4no v nai qkite i podhodq6ti momenti...hiper tyjna pesen i hiper qka kitara...nqma nujda da q opisvam ako slu6u6...ako ve4e znae6 za neq(v koeto po4ti ne se symnqvam sys sigurnost znae6 za tazi kitara)...i az znam i ve4e 30 minuti otnovo i otnovo si puskam tazi pesen...tazi kitara e perfektna...vinagi mnogo sym se radval kogato q 4uq...sega sym mnogo tyjen no v sy6toto vreme otnovo i se radvam...mnogo tyjna pesen....ili pone na men mi e tyjna...no e hubava...i tazi kitara....zaslu6ai se v neq...zadyljitelno se zaslu6ai i moje bi 6te 4ue6 tova koeto 4uvam i az...

ако("if" or "poo")

седя сам и се чудя какво да напиша...мисля за себе си...днес за пореден път разбрах, че не мога да общувам с някои хора - просто не се получава и в такива моменти се чувствам много тъпо, ама не мога да се променя...няма значение за кого става въпрос в конкретния случай, важно е действието от моя страна....т.е. действието, което в повечето случаи води до обида на този срещу мен...не, че ми е сърдит целия свят(само няколко колеги, ама тях не ги броя), аз така или иначе общувам с доста ограничен кръг от хора..тъпо е, че когато някой(който и да е) се опита да бъде дружелюбен и сърдечен с мен, аз решавам да извадя голямата секира и......предполагам, че е нещо от характера, ошлайфан от кофти детството, или от домашното насилие, или от многото музика и малкото книги, или от пубертета, или от многото порно, чекии и алкохол........ или е просто затова, че не ми пука за другите около мен(с изключение на 2-3 човека) и останалия свят не ме интересува...
винаги, когато пиша тук, слушам музика - сега върви moby - why does my heart feel so bad. ако си задаваш подобни въпроси често се зацикляш в един кръг, в който реално няма никой друг освен теб самия, въпреки че си мислиш за другите. истината е че те се превръщат в някакви миражи, които ти изглеждат точно както искаш да ти изглеждат...искаш нещо, ама в крайна сметка то не е това, което получаваш. ако искаш да изглежда, че е просто трябва да си го внушиш и всичко е ок...нали всичко опира до нагласа и внушение...нагласи се правилно, внуши си Нещото и ако си добър в това, може да ти хареса и лайна да ядеш. когато те прекара живота...важното е да се кефиш на max...премиерно сега си внушавам, че като пиша тук се чувствам по-добре и че някой ми се кефи на това дето го пиша(btw ако наистина има такъв да пусне един comment, та да ми се качи оная работа)...ако успееш да си внушиш че се вузбуждаш от Пинокио, няма да има по-щастлив човек от теб, ако се преместиш да живееш в гората...ако успееш да си внушиш, че да те чука малка пишка е по-яко от това да те чука голяма такава, може да стигнеш до там, че да харесваш малки момченца и в същото време да се чувстваш страхотно...и т.н....
през последните месеци съм изгубил(не знам дали тази е точната дума) адски много време да разсъждавам върху въпроса за внушението...
мисля, че има един много съществен момент, в който внушението е навсякъде, а аз не искам да е така...всъщност този съществен момент не е никакъв момент, ами си е поне малко повече....общо взето е цял живот...просто въпроса е доколко си добър в това да се нагласяш, както ти е най-лесно и удобно...в момента аз се опитвам да си внуша, че не ми се ака много, но всъщност не е така...но аз съм упорит и искам да си довърша post-а и после да отида, защото на този етап като гледам няма много логика в цялата работа и не ми харесва като го прочета(а може би си внушавам, че не е добре)...
не искам да има внушение...искам да има само истинско осъзнаване и разбиране. не искам да си внушавам каквото и да било...ебаси глупостите...защо трябва да си внушавам, за да съм добре............има обаче един малък проблем при мен......осъзнах го точно преди 15 секунди...
...........отивам да акам - така и не се научих да си внушавам кадърно....

мило дневниче...

....преди няколко дена с Лъчо си приказвахме за blog-овете. затова какво трябва да пише вътре и по какъв начин точно, не че има някакви критерии за това, но специално с моя събеседник бяхме категорично на едно мнение - няма смисъл да го правиш в стил 'моят дневник', защото няма да има кой да го чете, а и се губи идейния замисъл. аз лично пиша доста трудно,а за да го правя трябва да съм в някакво шибано настроение, защото иначе сарказмът ми е доста по-вял. тази сутрин започнах да пиша, но после се отказах...реших да гледам филм........ето - неусетно и аз започнах да дневнича....ужас...
понякога просто не знам как изтичат дните и какво става в тях и знам, че е гадно и безсмислено(за мен 'безсмислено' е много тежка дума)...в момента даже не знам докъде искам да стигна с този post...в момента слушам pink floyd(high hopes - много яка и иронично подходяща песен за мен в момента)...преди малко гледах ladder 49....вече се чудя на нашите братя - the american people - гледах този филм за идеализирания образ на американския 'firefighter' и ми беше малко тъпо на моменти(няма значение, че накрая се разплаках за пича, дето умре). трябваше два часа да седя и да гледам идеализирания образ на огнебореца, които пък от своя страна спасяваше идеализирания образ на обикновения отруден американец(който грее(в буквалния смисъл - ха-ха-ха).....starring: идеализирания образ на пича с благородно прошарените баки(Джон Траволта); идеализирания образ на пича с изключително благородни мустаки и сини очки(Робърт Патрик); и не на последно място идеализирания образ на пича с изумително благородния белег над горната устна(Хоакин Финикс)...за последния накрая трябваше да се разплача и да се замисля за благородството на всички пичове по света, които пърхат из огън и жупел(пак буквално) та да ни спасят, за да може да гледаме този крайно идеализиран филма естествено..... хахаха.....сега като се замисля....май цялата работа е почти безсмислена(споменах ли за тежестта нещо) и задължително идеализирана....сега върви 'колобри в цвете спи'.....
ама явно не ми стигна това за вечерта, та по едно време трябваше да стана свидетел на нещо извънредно шокиращо - зеинеп/б приказва времето по нова телевизия - да, за всички онези, които не знаят и в момента четат с отворена уста(или от погнуса или от смях) - онази малката путка зизу вече говори времето по НТВ....та седя аз тази вечер...пускам времето....слушам: в сриа'да ще превалиа'ва над сие'верна Българииа'.....и като погледна да видя какво става се потресох....няма го вече '.....и останете с програмата на но(точно тук някъде една вежда фръкваше в небесата)ва телевизия....'
след този кратък обзор на деня....отивам да гледам 'от местопрестъплението' та да преглътна деня....
......край на дневника.....за днес....

shit-laina

........dnes sym tuk, v vt i sym tuk ot v4era, i za syjalenie nqma da sym tuk do utre(obratno na logikata na predi6nite nqkolko dumi) i 6te visq do sybota. hubavoto ne6to za men dnes e 4e v momenta slu6am malko muzika(james&radiohead) i tova 6te mi e 4ak dokato se pribera v gb, koeto e mnogo lo6o....v4era hubavoto ne6to za men be6e 4e se vidqh s martin, a ne 4ak dotam hubavoto e 4e posle napravihme jalyk opit da se preobrazim v laina. edinstveniq "rezil" be6e 4e samo tova deto ni be6e v glavite se prevyrna v laino(ot onezi s koito moje6 da maje6 kakto po stenata taka i po liceto i drehite si i estestveno da zamerq6 blijniq si kakto s sobstvenoto taka i s negovoto). posledva edin golqm "sduh", 5 4asa syn, 2 lekcii po sociologiq na seloto i syotvetno v kraina smetka se polu4ava tova pisanie kato plod na vsi4ko goreizbroeno. sled malko 6te zavali a az 6te zaspq i se nadqvam ako moje da ne se budq okolo mesec....what the hell am i doing here, i don't belong here.......i wanna perfect soul.... i ako moje ne6to za qdene....

malko aaaaa

........iskam da pi6a a kirilizatora na kompa mi ne6to dade fira a me myrzi da go opraqm a me myrzi da natisna restart a mai e nai dobre da si hodq a kak hubavo slu6ah john lennon s imagine a iskam da pi6a a pi6a samo gluposti a tova ozna4ava 4e sym typ a osven tova i nekadyren a uj sym otli4nik a ne moga da si pusna kirilica na kompa a na wsi4koto otgore taka v bloga e mnogo grozno a iskam da e krasivo a tova stava s bylgarski bukvi a tqh gi nqma a iskam da pi6a a osven tova.....aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa.......

сънувах отново, май

....не съм публикувал нищо от миналата седмица и сега ме е хванало едно настроение, достойно за възпяване в някоя гадна и мазна чалга...тук, сега, в момента едни самоти и отчаяния ми се въртят в главата и даже разни по-сериозни мисли....хе-хе...ама в крайна сметка, което си е така, така си е и не смятам да си кривя душата пред другите(които не знам защо, но много държат да ме питат 'как си' и 'какво правиш' и след като отговоря обикновено им минава мерака да продължат разговора), а най-малко пред себе си...ако не ми е кеф, то си е лично мой проблем и се опитвам да не занимавам никой с това(освен някой балък дето е решил да чете това в момента, ама него не съм го бил по главата..). слушам moby и се чувствам смазан и отчаян...I never meant to hurt youI never meant to lieSo this is goodbyeThis is goodbye....ами да...в този момент кучето ми лае и ми къса нервите...преди два дена излязох и се напих, прибрах се и под въздеиствието на стабилна депресия и 'Остава'(за съжаление на касетка, защото вече нямам устройство за връткане на дискове) си легнах и се опитах да заспя...и разбрах, че може би съм изпил 1-2 идеи повече, отколкото е трябвало...беше много странно усещане...когато бях много малък и имах висока температура, винаги се случваше да заспя и под въздеиствието на температурата да сънувам много странни неща..днес вече не мога да се сетя точно какви, но знам че всеки път, когато имах много висока температура сънувах този странен сън, и всеки път той беше един и същ....когато си легнах миналия ден започнах да го сънувам отново...усещах как краката изпреварват тялото ми и се въртя на едно място...и винаги краката ми изпреварваха тялото...усещах как от тях започват постепенно да поникват странни израстъци, подобни на бодли на роза или кактус...усещах че въздуха е изключително гъст и ми е трудно да се движа свободно по собствена воля(не че горях от желание да се движа накъдето и да е)...най-странното е, че усещах главата си пълна с хелий, защото тя изобщо не искаше да си седи на възглавницата.....и по едно време ми свърши касетката и трябваше да стана да я обърна...в краина сметка явно съм бил много пиян....
Трагедията за мен в цялата ситуация е, че дори, когато се чувствам много зле и главата ми се мята като шамандура на леглото, трябва да стана да си обърна касетката на 'Остава'...даже и музика не мога да слушам на воля и бавно да си потъвам и изгубвам(или както се е изразил оня недъгавия:....and fade out again...)....ония работи за бодлите и въздуха едва ли щяха да са важни, ако не се беше наложило да ставам да си обръщам касетката...жалко и дребно обстоятелство, което ме кара сега да описвам защо съм депресиран.....не че съм депресиран защото нямам cd-player, мисля че не това е извода...мисълта ми е, че в даден момент е яко краката ти да изпреварват тялото, а около теб да се носи '...обичам само себе си...' и понякога, в моментите, когато си наясно, че се мразиш, тази посталкохолна идилия да продължава колкото се може повече.....просто, защото тогава не ти остава нищо друго...освен да се насладиш на собствената си никаквост...дори без грам самосъжаление.... винаги съм обичал повече втората страна на 'след любов по време на война'.

сутрин е....

.... .сега е сутрин(6 ам)... аз не съм спал цяла нощ и след малко заминавам за любимото Търново. в момента слушам elvis feat. 'там как му е името' с A little less conversation и се опитвам да вкарам грам енергия в това изтощено и болно тяло, което всъщност си е моето, ама аз рядко го усещам като такова....освен в онези моменти на чекиджийстване, когато се мразя....в момента вече върви twenty years на placebo... а аз както изглежда съм съвсем прям със себе си, тъй като безсънието ми се отразява явно доста осезателно....това за болното тяло беше малко прекалено, сега като се замисля...май е по-добре да отида да разходя кучето и да си изрежа ноктите, че ся докато пиша нещо ми е зор да целя клавишите(и само дращя по клавиатурата)....сега като се замисля мога да вкарам още малко самоирония, ама ще закъснея за училище, така че....

syni6ta

tazi no6t v prodyljenie na blizo 10 4asa synuvah samo i edinstveno Jivko i negoviq priqtel Dyndo.....

аз ли съм или не съм........

днес е 30ти март.сестра ми има рожден ден, а снощи почина прабаба ми.едва ли сега ще описвам как е станало и какво е станало после и после...въпреки че май само това мога да направя, тъй като отново съм 'свидетел'. Отново водещо е чувството на безметежност и безтегловност. Нищо друго няма. Явно при мен има един период на осъзнаване и възприемане, период на мислене и асимилиране, в който мен изобщо ме няма. По принцип си мисля, че съм човек, който приема всичко много бързо и хладнокръвно. Но ако някой прочете предното изречение и е бил до мен(по някакъв начин) в последните 3 месеца доста ще се посмее. Понякога си мисля, че идея нямам какво става с мен и около мен. Утре ще се ходи на погребение, а после веднага ще пътувам за Търново. Не знам. Май искам да ме няма. Искам да отрека всичко и да му тегля майната. Да, ама не може, щото е детинско и е най-лесното, което може да се направи. Явно пак ще трябва да свидетелствам известно време....

в парка 2

Вече е следващата седмица и аз съм на доста стабилна алкохолна диета. Кацвам в Търново във вторник(22и март) - нали има празник - и след малко политам към центъра(като е важно да отбележа, че начините на придвижване са горе-долу буквални, тъй като вече съм под влиянието на една стабилна бира), за да се смеся с тълпите и да почувствам атмосферата на празничност и тържественост. Да ама се оказва че целия център е битак и се предлагат култови работи като 'madoke'-[мъдоке] и levi'ce[ливисе] за по 10 лева и естествено - сутиени за 1 лев. Явно решението да се напия е доста правилно......
Вече е 24ти март и аз след няколко часа смятам да се прибирам за Габрово и най-вече да спра да пия. Не съм се спирал 3ти ден и нещо почвам да се плаша на моменти. Да, но сега е обед, пече доста силно, аз ще си ходя чак в 6. Събирам се с Мартин и цялата компания и след кратко колебание между баскетбол и бира в парка, аз успявам да убедя хората, че в това слънце бирата е доста по здравословна. Купуваме си 2 големи и си намираме една перфектна пейка с шарена сянка. Отваряме бутилките и започваме... Един пич е донесъл тарамбука и вече си имаме и музичка. Слънцето пече доста прилично и след около час вече сме се размазали като лайна. Май най-големия проблем се очертава да е събирането на стотинки за още една бира и доброволец, който да измине тежките 200 м да я купи. даааааа май точно за такъв следобед си мечтаех. В момента не ми пука, че отстрани изглеждаме мега пропаднали. Вярно е, че има известна доза деградация и бездействие, ама на мен точно в момента изобщо не ми дреме. Хубаво е, че се чувствам добре - може да съм пиян(отново), но нали се чувствам добре. А кое е по-важно от това? Може би да си добър в това да караш хората, на които държиш, също да са добре. Но сега не ми пука за хората -те така или иначе са много много далеч...всъщност ми пука много, но не смея да си го призная.пука ми повече, отколкото за себе си, но сега не мога да си го призная - сега съм сам, но не е лошо, а е приятно. Слушам ритъма и пийвам и се пека и съм успял да задържа , в известен смисъл може би, една идиотска усмивка. В един момент с Мартин се преместваме на тревичката, аз съм с cd-player-а си, а пича е с бирата си. сядаме и почваме да приказваме нещо. Вече са минали повече от 3 часа и аз след известно време трябва да потеглям за Габрово. По една време се случва така, че Мартин ми залива плейъръ с бира, но на мен изобщо не ми прави сериозно впечатление, не ми пука за това, защото не искам да си развалям еденствения шибан следобед, в който съм се чувствал както искам да се чувствам(не ми пука и за това че съм го постигнал с много алкохол). Важното е, че всичко е наред и че никой не плаче днес.
това всичко да ти изглежда наред е много важно. в даден момент едва ли е толкова важно дали наистина е така...

в парка 1 (part 2)

...очертава се много приятна ситуация. Сядаме си на една пейка, отваряме си бирата, гледаме как слънцето си заминава и сме заобиколени от много други деградета, които ни крадат от бирата от време на време. Ама на кого му пука за това - важното е че сме седнали, всичко изглежда да е наред и в момента не мислим за проблеми. Има някакво доста стабилно спокойствие, което ми се струва че просто няма начин да си замине в този момент. Аз почвам да обяснявам на Мартин как съм се натряскал предната вечер и съм се изсипал в някаква дискотека и т.н. Всичко е както трябва и общо взето се споглеждаме от време на време с по една блага усмивка на мутрите.
По едно време телефона на Деница звънва и всичко пропада за около една минута. Тя се разплаква и се свива на пейката, Мартин я прегръща, а тя не може да спре да плаче. Аз оставам да се гледам с останалите отрепки и никой не знае к'во е станало. След около пет минути Деница става и си тръгва, Мартин тръгва след нея и докато минава покрай мен ме поглежда, връща ми якето(което аз съм му отстъпил преди известно време като истинско другарче) и ми казва че ще се видим на следващия ден... Досещам се, че най-вероятно някой е починал и решавам да се прибирам сам. Почвам да мисля точно за тези моменти на перфектност, в които всичко изглежда приятно и красиво. Не бях изпитвал такива от доста време и точно сега.... всичко се срива, точно както се срива нещо, в което си вярвал и на което си се уповавал. Няма го вече усещането за спокойствие. Решавам да отида на internet и да разкава всичко на някой, защото се чувствам много гадно и в този момент усещам колко съм сам.....
На другия ден, когато се виждам с Мартин, разбирам, че е починал баща й. А на следващия ден е починала и баба й....
ебаси майката......
за какъв перфектен следобед трябва да разказвам....
май няма да се получи
може ако вкарам нещо мъдро и поучително, та да шашна някой с моята прозорливост....
ама аиде да не е сега
иначе съм много прозорлив и мъдър де, ама не точно днес, когато се прибирам сам...

аве к'во стана ...

докато си пишех съвсем спокойно натиснах нещо и posta взе че ми се post-на съвсем случайно и без да го искам.та да не си помисли някой тей както свършва с това ' тя се казва Деница..'.....просто така се случи.

в парка 1

Май е някакъв ден през седмицата и аз съм на даскало.по програма трябва да имам лекции до 8 вечерта. Мартин трябва да доиде по някое време(естествено не в началото, а някъде към края на ползотворния учебен ден). Но той си има извинение - трябва да ходи на работа. По някое време човекът се изсипва в стаята и след около 10 минути вече е заспал, защото преи това е бачкал като луд. Оказва се че преподавателят има дори по-малко желание от нас да се гледаме до 8. В 6 pm вече сме на път за парка(с една колкото голяма, толкова и студена 'Болярка', к'во като съм болен от 10 дена и само храча цветовете на дъгата от сутрин до вечер - и аз искам да се отпусна за малко) и слънцето е на път да си ходи вече. За мен всичко изглежда едва ли не перфектно - идеален момент за да си почина от всичко и да спра да мисля. От много време не съм се отпускал и вече мисля, че имам много голяма нужда. За радост Мартин е на моята вълна и дотук се очертава една спокойна и лежерна вечер, в която ще мога да се видя с този човек(с който вече сме доста близки) и да разцепим един смислен разговор на тема: 'Кой се е напил повече вчера и какви простотии е бил принуден да извърши под натиска на алкохола', или нещо такова. Аз така или иначе не съм го виждал тази седмица...както вече казах картинката беше перфектна за отмаряне и почивка.
Отиваме в парка и там срещаме приятелката на Мартин, която аз виждам за първи път(а слушам за нея от 1 месец). Тя се казва Деница.